AFTERSUN


Aftersun е филм, който гледах по препоръка на клиент.

Наистина прекрасна и много деликатна, интерпретация на темите депресия и суицид. Филмът се развива в различни пластове, които се допълват и контрастират едновременно.

Пластът за бащата, който обича дъщеря си и въпреки влошеното си емоционално здраве, се опитва да прекара една хубава почивка с нея.

Пластът на болката, себеомразата, чувството за безизходност, травмата, детските спомени за отхвърляне, които по-скоро остават скрити в ежедневието и затова във филма са поднесени на втори план - чрез текстовете на песните, чрез уж второстепенни диалози или с кадри от битови моменти, като миенето на зъби например.

Този, вторият план, се развива пред очите ни. Срещаме се и се разминаваме, с близки хора, които, колкото познаваме, толкова и не познаваме в дълбочина.

Темата за суицида все още е табу и затова обичайната реакция към хората с такива мисли и намерения, е осъждение: “Това е най-лесното решение”, “Не мислиш ли какво причиняваш на семейството си?”, “Безотговорно е” - това са само част от реакциите, които съм чувала и за които ми се иска да кажа няколко думи.

За да стигне човек дотам, че да иска да прекрати живота си, има предпоставки от предишен негативен опит, като например травми в ранна възраст. Това означава, че човекът носи голяма болка, която е достигнала предел на непоносимост и в този ред на мисли смъртта се разбира като облекчение. От друга страна, негативният опит, чувства и себеоценка създават в човека усещане за безизходност и липса на алтернатива. Чувството за вина, провал и неразбиране водят до емоционална изолация и често са съпътстващи в тези случаи.

НЕ, това решение никак не е лесно, така, както не е лесно да живееш живот, в който емоционалната болка е нетърпима. Така че послания от този тип не помагат, дори напротив - още повече засилват негативните чувства и усещането за неразбиране и неприемане.

Хората, които преживяват суицидни мисли, имат нужда от подкрепа и разбиране. Имат нужда да бъдат изслушани и приети, а не осъждани и заливани с “аргументи” и неадекватни съвети в стил “мисли позитивно”.

Филмът има и много други красиви пластове. Нека всеки ги открие за себе си :)

Previous
Previous

Ревю на книгата “Understanding The Borderline Mother”

Next
Next

Ревю на книгата “The myth of the untroubled therapist”